пловдив

съвсем скоро тази гледка ще изчезне, бързам да я запомня

както и другите гледки от любими места в един пловдив през един октомври. часът е около 12 по обед. слънце и сенки. дишащи къщи.

обичам да чувам шума от стъпките си по тези улици, по тези павета.

понякога ми харесва всичко да си е пак същото. и с всяка стъпка да осъзнавам, че вече нищо не е същото