Помислих си – няма да я забелязвам и тя ще се свие в своята незначителност. До невидимост. Игнор. Помислих и забравих. Тя не съществуваше. Имам си глава, която е пълна с лодки, мечти, жега. Крача си в своя нарисуван свят и ми е добре. Като стане прекалено горещо, си измислям сянка или море, ала никога онова, което забравих. Но тя е толкова лукава, играе моята игра и чака. Търпелива е. Ловджийка. Усетих я твърде късно. Появи се тази сутрин между завивките ми, още в съня ми, настани се между дрехите, зад завесите, в шкафовете, в обувките – навсякъде. зимата.